Първо свалих боята от олющените места с помощта на ексцентричен виброшлайф, като не търсех непременно да стигна до чисто дърво. Там, където боята беше здрава, я оставих. Харесваше ми да има релеф от слоевете боя и от изпъкналите жилки на чистото дърво. След което облепих стъклените витринки с хартиена лепенка и нанесох две ръце бяла водоразтворима боя. До тук добре, но ми се струваше твърде обикновен, и реших да направя вътрешността му цветна, и по-точно тюркоаз. Лош избор! Още повече, че масата, върху която обикновено шкафът стоеше, също беше минала своя ред в подновяването, и в момента на тези снимки съхнеше, изгледът никак, ама никак не ми хареса! Чудех се как е възможно от тюркоаз да докарам такъв цинга-манга вид... Следващата седмица не издържах, и забърках друг цвят за вътрешността на шкафа - класическо сиво, определям го на около 18% :) Повторих два пъти, за да се скрие тюркоазеният нюанс, а в долната част покрих с бяло. В допълнение масата, която стана с бели крака и омаслен плот след изшкурване с фина шкурка, беше върната на мястото си, и резултатът започна да прилича на приличен! Освен всичките му проблеми, както може би виждате, на шкафчето му липсва и едно от чекмедженцата. Тъй като опитите ми да намеря същото чекмедже вече няколко години не дадоха резултат, реших да му направя чекмедженце от подръчни материали. От изработката на кухненските ни мебели (за тях друг път!) бяха останали парчета от плоскости пауловния, и благодарение на огромния брой и разнообразие от инструменти, които сме събрали през годините на раставрация, не беше никакъв проблем изработването на дървена кутия с размерите на липсващото чекмедже. В притеснението си да не я направя по-голяма, и да не може да влезе в дупката, естествено я направих по-малка, но мисля, че това е по-малък проблем! За дръжка сложих хартиена дръжка от торбичка, и нарочно не боядисах новото чекмедже, за да се различава достатъчно от останалата част. На следващата сутрин се събудих с нова идея :))) Винаги съм харесвала старите кухненски шкафове по италианските селски къщи и ферми - онези, с метална мрежа и перденца на витринките. Е, познайте дали намерих рабица в плевнята, където се складират всички останали от ремонтна дейност материали! Изправих гънките, изрязах я по размера на вратичките и я боядисах с 3-в-1: преобразувател, праймър и боя. След като изсъхна, я монтирах от вътрешната страна на вратичките с малки пирончета. Не знам как ще ви се стори на вас, но аз много си го харесам, и дори като седя под въпросния навес, сядам с лице към шкафа, че да мога да си го гледам, докато съм там :)))

Да си направиш сок от бъз е стахотна терапия. В първите топли дни, когато слънцето се промушва през листата на дърветата, да седнеш навън с кошницата набран бъзов цвят и да заровиш ръцете си вътре :) А сокът от бъз е прекрасен, наистина. Може да се разреди и с газирана вода, и да се получи бъзова лимонада, или може би трябва да се казва бъзиада?? :))) Може да му се добавят резенчета лимон, листенца маточина или мента, а защо не и ягоди? Аз лично на моя сок при сервиране му добавям листенца от маточина, която хем расте в изобилие в двора ми, хем има изтънчен лимонов аромат, и стои красиво в чашите. Резенчетата лимон или лайм са приятна добавка, а когато (съвсем скоро!) узреят черниците, мисля да се възползвам и от тях :) А в събота, ако не вали и има още бъзов цвят, смятам да опитам нов вариант на английската рецепта с топлия захарен сироп!

Днес имах необикновено преживяване, първо по рода си в живота :) Обяд в резиденцията на Негово превъзходителство посланикът на Кралицата, лейдис енд джентълмен! Както беше казала дъщеря ми, повод, в който да използваш фразата "Him Ive heard of" :)))) Поводът бяха Британските седмици в България, инициатива от повече от двадесет събития в най-различни области от културния и научен живот, протичащи под надслова "This is GREAT Britain". Можете да прочетете с подробности програмата на оставащите събития на страницата на британското посолство. Специално за частта Food is GREAT Britain беше поканен шеф готвачът Алън Коксън, който приготви менюто за въпросния обяд. А обядът, лейдис енд джентълмен, беше наистина камерно събитие - Негово превъзходителство Джон Алън и съпругата му, служител на посолството и ние - петима поканени - все дами от различни медии. Резиденцията е прекрасна къща, лъхаща на стара аристокрация, с поизтъркан плюш и поизносени мебели, но очарователна с високите си тавани и витаещ британски дух. Настаниха ни в трапезария с огромни прозорци с просто идеалната за снимки светлина, идваща от дясно - като по учебник! И сега представете си чувството, когато намерих мястото си на масата точно от дясната страна на посланика :))). Помислих си със съжаление, че така ще си остане без снимки този обяд, но в мига на сервиране на първото ястие и посланика, и съпругата му извадиха мобилните си телефони и документираха чиниите. Тогава реших, че и аз мога, та ето сега, получавате и снимков материал към разказа.

Менюто беше стегнато и кратко - три ястия, като първото беше абсолютна изненада, защото името му не ми говореше абсолютно нищо - Tiritas. Оказа се сьомга, приготвена по подобен на севиче начин, гарнирана с манго, авокадо, червено цвекло и бавно карамелизирани домати, украсена с пържени оризови нудълс, които приятно контрастираха с хрупкавостта си на останалите иначе нежни текстури в чинията. Честно казано, изненадваща комбинация, и не твърде отговаряща на представите ми за баланс.

Основното беше ясно, но това ясно се оказа най-възхитително нежното телешко, което скоро бях опитвала, в пълна хармония със заобикалящите го грейви сос и зеленчуци. Мариновано в продължение на 12 часа със специалния оцет на готвача, приготвено във вакуум на ниска температура за дълго време, то беше почти сурово, а в същото време възхитително ароматно. Енира 2012 му партнираше забележително!

Десертът беше чийзкейк, по думите на Алън Коксън Британски печен чийзкейк, по старинна рецепта от 16 век, намерена в Англия, което определено потвърждавало британския му произход.

Вината, които придружаваха ястията, бяха български, като изключим просекото към десерта.

Като заключение: утре - четвъртък, в пет следобед, Алън Коксън ще прави демонстрационно готвене в Пикадили - Сердика, а в събота в Британската резиденция за пръв път в историята си ще има ден на отворените врати, като всички са добре дошли, а в градината ще се сервира чай със сладки :)